22.06.2021

В ефира на предаването "Социална мрежа" с водещ Милена Янинска по NOVA NEWS Максим Бехар коментира редица проблеми на дневен ред, които трябва спешно да бъдат решени, за да не обяви България летния сезон за нулев. Според Бехар България не трябва да има визи за туристи и туризмът ни не се рекламира достатъчно и е необходим министър на имиджа.

Водеща: “Социална Мрежа” продължава. Започнахме предаването с новината за визовите такси за посетители на страната от страни извън Европейския съюз. Браншът е обезпокоен, но освен това има редица други проблеми на дневен ред, които могат и трябва да намерят спешно решение, за да не обявим за нулев и този летен туристически сезон. Мои гости са Сийка Кацарова, председател на  СНЦ „Български съюз по балнеология и СПА туризъм” (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската спа асоциация, Максим Бехар - дипломат и световен ПР експерт и Мирослав Михайлов, председател на управителния съвет на Институт по развитие и устойчивост на туризма. Добре дошли!

От 60 на 80 евро, господин Бехар, за виза. Как ви се струва, като световен тренд - опит да изгоним туристи или не би трябвало да отдаваме толкова голямо значение на 20 евро повече?

Максим Бехар: Как ми струва промяната или как ми се струва въобще наличието на визи за чуждестранни туристи?

Водеща: Вие в момента поставяте още един въпрос.

Максим Бехар: Смятам, че е абсурд. Мога да сравнявам с моите любими Сейшели, разбира се, които имат безвизов режим за всички, за целия свят, до 90 дни. По този начин си развиват туризма и по този начин се издържат. България не трябва да има визи за туристи. Може да поставят някакви условия, например да покажат самолетни билети, но това е абсурд -  да искаме да имаме туризъм, да оцеляват всички огромни презастроени мегаполиси по нашето море и в същото време да спираме туристите. Смятам, че правителството или правителствата, като гледам какво се задава, би трябвало да имат много гъвкава и отворена политика в това отношение.     Визи за туристи не трябва да има в България категорично.

Водеща: Да вземем под внимание и силната конкуренция от двете съседни държави - Гърция и Турция. Там има ли визи за туристи?

Максим Бехар: Нямам представа, но конкуренция винаги ще има. И дори и има визи там, пак ние не трябва да имаме, за да можем да отворим и границите си и да идват туристи, които не само носят пари, не само развиват бизнеса, те носят култура, те носят контакти. Опознават България. Всичко това, което правим ние - балнеолечение и какво ли още не, никой не го знае, защото има визи. Сигурно има още един милион други бариери, които карат туристите да не избират България. В същото време няма никаква реклама - за това ще говорим по-късно.

Водеща: Като споменахте балнеотуризма, особено сега след няколко КОВИД вълни и глобална пандемия, която преживя човечеството, това за България може да бъде много силен коз. Как обаче стоят нещата в бранша, госпожо Кацарова?

Сийка Кацарова: Здравейте на вас и на зрителите на NOVA News. Добър тренд хванахте - бъдещето на здравния туризъм. А здравният туризъм е част от здравеопазването. Колкото по-бързо политиците, както на българско, така и на европейско ниво разберат, че здравният туризъм трябва да бъде разглеждан, като част от превенцията, промоцията и профилактиката на населението на Европа, толкова по-добре, тъй като ще бъдат спестени сериозни бюджети от здравеопазване. Ние сме категорични. Имам разчети на ниво Европейската СПА Асоциация /ЕСПА/ и се надявам в този ред на мисли в плана за устойчиво възстановяване от КОВИД за България да бъде намерено сериозно място, например в стълб “Справедлива България”, в който е ресорен министърът на здравеопазването. Очакваме среща тези дни с него. Разбира се, с участието на на министъра на туризма. Та, всъщност в този стълб да намери място здравният туризъм, превенцията и профилактиката, тъй като пост-КОВИД програмите за рехабилитация или превенция. И въпреки, че не съм лекар, аз общувам с лекари и знам, че превенцията трябва да започне от най-ранна детска възраст. Трябва да има възможност семействата да ползват благата на България, защото нашето злато са нашите минерални води.

Водеща: Благата на България наистина са не толкова разпространени, не толкова често срещани. Има държави, които не разполагат с такива ресурси. Разчитали ли сме до момента на чужди туристи, вашият сектор специално?

Сийка Кацарова: Разбира се. Първо искам да завърша темата с плана. Румъния са приели 400 млн. , ние се сравняваме с тях по много показатели, само за балнеология. Хърватска - 2,2 млрд. Надяваме се ние в 5 без 10 да включим в плана туризма и нашата тема - здравният туризъм. По темата, която ни зададохте -  Израелският пазар, преди КОВИД беше основният пазар за редица дестинации, като Кюстендил, Девин, Хисаря, Велинград. Хотелите там буквално зависеха от този пазар. Също така - пазарът Германия, след като успяхме с помощта на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и разбира се Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването да включим през 2019г. България в списъка на Германската национална асоциация на здравно-осигурителните каси (GKV-Spitzenverband). Това е една огромна възможност, това е признаване на качеството. Но ние не трябва да мислим, че сами хората ще ни научат така. Ще се съглася с господин Бехар, въпреки че не съм специалист по ПР, но без по правилния начин да комуникираме тази информация, хората няма да разберат, че тук, в България, в качествените, сертифицирани от Министерството на туризма и от Министерството на здравеопазването, Medical and Spa центрове те могат да ползват здравната си осигуровка за програми по превенция и профилактика.

Водеща: Говорим емоционално, може би защото цената и залогът е прекалено висок. Ако втора поредна година има слаб сезон, рискуваме ли да има вълна от фалити, господин Михайлов? Какви са настроенията във вашия бранш?

Мирослав Михайлов: Здравейте на вас и на вашите зрители. Рискуваме сезона да бъде доста труден. Той вече е, защото за разлика от съседните дестинации, като Гърция или Испания, ние нямахме готовност да покажем здравен протокол в началото на годината. Голяма част от договорните отношения бяха прекратени. Нямаме официална позиция за взаимоотношенията ни с Русия и руските пазари, както и за посещенията и знаете, че полетите се случват все още много трудно. И все пак аз смятам, че колегите, които през сезон 2020 разбраха, че всъщност търсенето се променя- хората търсят алтернатива на масовия all-inclusive туризъм, общо взето искат да са в центъра на продукта, искат повече допълнителни услуги, искат екскурзии, искат здравословно хранене, здравословен начин на живот, посещение на спа центрове, контакт с местното население, да закупуват местни стоки, които са здравословни -  те работиха доста добре всъщност. Аз, като управител на хотел Емералд в Равда, мога да кажа, че ние успяхме да преминем таргета си през 2020г. Има бум на търсенето на алтернативните дестинации, като Иракли, като Крайморие, където всъщност има повече малки хотели. Синеморец също е друг такъв пример. Това е така, защото хотелите предоставят един устойчив продукт, който е един и същ и потребителите се връщат. На вътрешния пазар вие знаете, че Българите пътуват по-често и за по-кратко последните години.

Водеща: И по-далеч също така. Всъщност, някои от гръцките дестинации са по-близо дори от българското Черноморие - това е една от другите теми, които ще коментираме малко по-късно. Сега туристическият бранш е в очакване двете служебни министерства - на здравеопазването и на туризма, да излязат с решение за сваляне на PCR тестовете на част от източноевропейските държави. Въпреки обявяването на полетите от Русия към България от 28.06, резервации от там все още няма, а по последни данни страната регистрира повече от 18 000 заразени. Каква е ситуацията, провериха нашите кореспонденти.

Най-устойчив се оказва туризмът с къщите за гости и малките семейни хотели, които по южното Черноморие ще се напълнят с български туристи, а резервации за Юли и Август вече има. Туризмът, който разчита на чартърни полети, обаче продължава да бъде колеблив, въпреки оптимистичните прогнози. Този туризъм не се занимава с български туристи, обхваща големите хотелски комплекси по Черноморието, които са в очакване да видят изготвената заповед на Здравното министерство за падането на тестовете за влизането в страната ни. Това са и основните искания на бранша към служебния министър на здравеопазването - д-р Стела Балтова.

Иван Кирязов (туроператор): “Всички колеги се обединяваме, че след анализа, ако разделим пазарите на Западна и Източна Европа, Западна Европа е с много въпросителни. Сами вие получавате информация от колегите от бранша за немския и английския пазар. Това, което се случи с Беларус не е добре. Знаете, че там програмата беше прекратена. Русия също е под въпрос. И ние поставихме това ясно като въпрос. Спешно отпадане на тестовете към втория голям пазар след Румъния и Украйна. От Казахстан в момента нямаме чартърни програми, затова не можем да разчитаме на пазар Казахстан за съжаление. Молдова са автобусен транспорт, там също стои въпроса за облекчаване на режима на тестове.”

Елена Танева (репортер): В същото време, епидемичната обстановка в Украйна е само 2% положителни проби, за разлика от Румъния, които са с 4%.

Иван Кирязов (туроператор): Веднага след това сваляне на тестове на Полша, които са с 2%, Унгария, където има 6,5 млн. ваксинирани. Не свалим ли тестовете на Източна Европа, чиито пазари ни спасиха миналата година, няма как да спасим и този сезон, защото 60% от хотелите работят с украински пазар. 60% от туроператорите работят на този пазар. 40% от черноморските общини разчитат на тези туристи и не знам защо се бавят тези решения. Всеки един ден в туризма е една седмица напред.

Елена Танева (репортер): В бранша напомнят още, че държави като Хърватия например е свалила изискванията за тестове от пазар Полша и към този момент развива успешен туризъм от тази дестинация. У нас резервациите за Юли били малко, почти колкото отменените.

Веселин Налбантов (хотелиер): “Туризма се планира, той не е от днес за утре. Хората, които тръгват на почивка, знаят от преди 5 месеца какво ще правят. Всяко едно забавяне на отварянето води до голяма вреда и между другото наши гости, украински туристи казват: “Отказваме се, защото е много сложно.”

Иван Кирязов (туроператор): В последните си писма заявихме, че ако няма решение на тези въпроси, ние ще започнем законни протестни действия, за да бъде чут нашият глас. Ние нямаме друг избор. Има фирми, които не са стартирали, има хотели, които не са отворили, защото те разчитат на тези туристи.

Елена Танева (репортер): Хотелиери отправят критика и към Министерство на труда и социалната политика и призовават за още помощи към бранша, тъй като много от хотелите са пред фалит и имат нужда от безлихвени кредити. Правилата за поставяне на зелени стикери за напълно ваксиниран персонал определят като дискриминация и настояват за нови правила от държавата.

Веселин Налбантов (хотелиер): “Да се отнемат придобивките на нискоинтелигентните хора, които искат да работят, но не искат да се ваксинират. По някакъв начин да ги принудим да се ваксинират, защото са опасни за здравето. Същевременно няма забрана и хората масово напускат, а ние оставаме без персонал. Формулата как да бъде представено поставянето на ваксината, като достойно изпълняване на здравните наредби, трябва да бъде намерена от държавата, а тя постоянно се лута. Това е едно недоразумение. Някои хотели дори фалшифицират стикерите.

Елена Танева (репортер): Разтревожени, на старта на новия туристически сезон, са и собствениците на туристически файтони. Всички те са заплатили към местното дружество по 4000 лв. наем за цял сезон, за да работят по алеите на най-големия ни курорт.

Тодор Тодоров (кочияш): ”Естествено, че съм притеснен. Влагаме пари, а не знаем всъщност дали ще има туристи или не.”

Елена Танева (репортер): Тодор споделя, че за изхранването на конете му - Роналдо и Мима, са нужни най-малко 400 лв. месечно. А през целия юли, почти не е качил турист на файтона си.

Тодор Тодоров (кочияш): ”Надяваме се през август да дойдат туристи. Ако не - загиваме и ще трябва да търсим други вариант. Нали се сещате, че тези коне са разход. По цяла зима ги гледаме и се надяваме да работим през сезона, но всъщност няма нищо.”

Елена Танева (репортер): От 30 година в брашна с файтони е и Мицо. Ако и това лято не изкара нищо, кочияшът ще е принуден да продаде белите Мечо и Галя и да търси работа в друга област.

Мицо (кочияш): “Очакванията са този сезон да е по-добър от миналия, но това колко е вярно... не знам.”

Водеща: Защо, в контекста на всичко, за което говорим, рекламата е на последно място? Г-н Бехар, има известна логика в това, ако решим, че има много много много по-важни проблеми, които първо трябва да се решат, за да отделим време и средства в една хубава рекламна кампания.

Максим Бехар: Много ме натъжи този репортаж. Първо - трябва да свалим PCR тестовете. Второ - да нахраним конете. Трето - да осигурим някой да се вози на каляските. Знаете ли, България е прекрасно място - имаме всичко, за което може да си мечтае Господ, който когато е раздавал, е дал на България с пълни шепи. И не само 4-те сезона, и не само планините и морето. Най-вече - хората. Защото хората в България са страхотни - европейско отношение, готини хора, интелигентни, образовани, амбициозни. Но никой не знае за това. Затова малко се учудих, че никой не спомена, че България няма туристическо лого. Има едно, което е ужасно. Нямаме слоган, нямаме рекламна стратегия. Една кампания не е важна само за чужденците, една добре направена рекламна кампания, която ще върви по западните телевизии, вдига много и нашето самочувствие и на българските туристи. Защото днес няма човек, който да не гледа CNN, BBC, Euronews или която и да е голяма телевизия. И като я види един българин, ще си каже - “Ето, това е моята България, отивам тук да летувам”. Не само чужденците, но и хората в България. Няма стратегия и това е една много болезнена тема. Преди около 2 или 3 седмици, 24 часа направиха едно предложение - България да има министър на имиджа. Разбира се, реферирайки към известния министър на щастието в Бутан. Обаче, смятам, че не е никак екстравагантна тази идея. Трябва да има министър на имиджа, който да има само 5 души екип в това министерство, който да си кара служебната кола, но да има само 1 човек, който да ходи веднъж в месеца при премиера и да му каже : “Г-н премиер, ние през този месец направихме това, това и това.” За да може България да има по-добро представяне в чужбина. Министър на имиджа, освен това, ще ни направи страхотно популярни. Ще имаме новина по целия свят, как България има министър на имиджа. Добре е този човек да е живял в чужбина и да е гледал на България много отстрани. Необходими са екстравагантни, екзотични мерки, за да привлечем внимание.

Водеща: “Това нали трябва да дойде от Министерството на туризма, преди да има министерство на имиджа.”

Максим Бехар: Нищо не е свършено през последните няколко години. Инициатива може да дойде от външния министър, който би трябвало да е също толкова загрижен за образа на страната. Може да дойде от министър-председателя. Може да дойде и от туристическите организации, които могат да се съберат и да отидат при министър-председателя. Ако аз участвах в такава организация бих направил точно това и бих сложил на масата едно предложение. Бих призовал да направим едно хубаво лого, един хубав слоган, една хубава рекламна кампания. Туристическите организации задължително трябва да участват в целия подбор на инструментите, с които България ще бъде представлявана.    

Водеща: Какъв е ефекта от рекламите на парче? Всеки хотел сам за себе си - през туроператори, през социални мрежи, г-жо Кацарова, имате ли наблюдения?

Сийка Кацарова: Хотелите започнаха все повече да се обединяват и да рекламират дестинация. Хотелиерите наистина не гледат само за днес или утре, а гледат в бъдеще. Аз също смятам, че ние не умеем да се презентираме добре. Но за това също се изискват средства и външни експерти, които да поканим. Проф. Балтова, министър на туризма, свърши чудесна работа в последния месец, защото хвана вълната за мерките за възстановяване от КОВИД, но не можем да очакваме от хората в министерството да направят всичко, тъй като и те самите са в една лодка, което изисква поглед отвън. Трябва да се запитаме дали туризмът е приоритет и за другите министерства или е само на хартия. Относно здравния туризъм - това е бъдещето и се надявам здравното министерство да имат наистина чуваемост, защото постоянно се наливат пари в здравеопазването, а ние имаме методика как да се намалят, ако се инвестира в превенцията на българите.

Водеща: Какво се прави в момента за привличане на туристи, г-н Михайлов, и къде е акцента - български или чуждестранни?
 
Мирослав Михайлов: Акцентът е българският пазар и платежоспособните българи - те се таргетират и същевременно съседните държави. Голяма част от колегите имат опит на определени пазари - Полша, Украйна, Централна и Западна Европа, но както колегата от клипа спомена -  в Западна Европа все още има рестрикции и няма толкова голямо търсене, колкото преди. Хубавото е, че ситуацията се променя от ден за ден и търсенето се повишава.

Водеща: Какво правим, за да привлечем нашите туристи?

Мирослав Михайлов: Най-важното, според мен, е качеството на услугите, които предлагаме, защото, за съжаление, ние имаме имидж на low-cost дестинация. Дестинация, която се свързва с алкохолен туризъм, много рекламация от страна на чуждестранните ни клиенти. Рекламата е много важна, много се радвам, че сте поканили г-н Бехар и обръщате внимание на това, но ако искаме в далечно бъдеще да работим в туризма, трябва да имаме стандарти, трябва правилна политика за задържане на персонала, работа с много местни продукти. Знаете, имаме уникално природно наследство - роза, лавандула, кисело мляко, които трябва да участват повече в нашите менюта. Трябва също да не се плашим да работим през септември и октомври, защото има тенденция лятото да бъде увеличено, а миналата година колеги затвориха около 10.09.

Сийка Кацарова: Аз не съм съгласна, че България е евтина дестинация. Може би, ако говорите за морски туризъм, да. През пандемията, България беше единствената отворена за туризъм дестинация и нашите балнео-курорти предлагат много добър продукт на много добра цена.

Водеща: Г-н Бехар, какво мислите за една рекламна стратегия, изготвено национално меню с 9 избрани ястия, която да рекламира кулинарния туризъм и традиционните български гозби пред света?

Максим Бехар: Ако аз си направя телевизия в кухнята вкъщи и ви попитам какво мислите за нея, отговорът ви ще бъде същия. Абсолютно аматьорска забежка, най-вероятно някой е взел пари по евро проекти. Видях я в интернет и не струва нищо. Ще се върна малко назад първо, защото не смятам, че трябва да делим туристите на чужди и български. Това е уклон в туристическия бранп - идеята, че чуждите туристи ще оставят повече пари.

Водеща: Да, но миналата година имаше преференциални цени за българските туристи.

Максим Бехар: Това е чудесно, защото имаше много пострадали от пандемията хора. В моята работа, обаче, аз не деля клиентите на български и чужди. Обслужването ни е едно и също за всички. Затова, бих предложил на туристическия бранш или борда по туризъм, който е много важен играч, да се обединят в няколко туристически организации и да направят борд, който да бъде консултантски борд към министър-председателя. Защото не съм виждал блясък в очите на никой от министрите по туризма. Затова трябва да има такъв борд, който да се грижи за представянето на туризма в България не само в чужбина, но и тук. Струва ми се, че все веднъж в месеца министър-председателя може да намери час-два-три, за да прегледат свършената работа.

Представянето на България е много важно не само като туризма, но и като инвестиционна дестинация, като индустриална страна, като страна, която може да изнася продукт, т.нар. ишлеме.  Като бранд. Защото ние промотираме много брандове, но бранда България е най-важен. А бранд е това, което говорят хората за теб, когато не си в стаята.

Водеща: Връщам ви на темата, че България има имидж на low-cost дестинация.

Максим Бехар: Аз нямам проблем, че България има такъв имидж, стига да са пълни хотелите, да идват туристите, да си плащат добре, защото хотелиерите трябва да печелят добре, за да плащат заплати и ре-инвестират в по-добри хотели. Така те ще вдигат заплатите, ще има по-добро обслужване. Това, което ме боли е, че България няма бранд.  Когато казваш България, аз искам да усещам вълнение, а не пренебрежение и това може да се постигне за една-две-три години. Трябва да има ясна визия, че добрият имидж ще помогне на туризма, страната и хората, които живеят в нея. Особено сега, когато западните медии са пълни с какво ли не за България около смяната на правителството, подслушвания, шкафчета, пари. За това сега ни трябва много ясна стратегия.

Водеща: Ако силата наистина е балнеотуризма и обслужването в него, как стоят нещата с правилното оползотворяване на природните ресурси?

Сийка Кацарова: Трябва да влезнат ресурси към общините, за да могат да бъдат санирани чешмите, баните, тръбите, за да можем да показваме цялостна дестинация. Бъдещето е здравният туризъм.

Водеща: Отлив на персонал има ли?

Мирослав Михайлов: Не, напротив. Кризата през 2019 беше много по-сериозна. Тогава наистина нямаше кой да работи, защото един добър рецепционист, камериер или готвач може да си намери работа из цяла Европа при много по-добри условия. Хората, които работеха сезонно, през миналия сезон предпочетоха круизни кораби, скандинавските страни или утвърдени хотели в Близкия Изток. Те се завърнаха през 2020 и започнаха да си търсят работа у нас. Също така има миграция на хора от големите градове, които искат да се занимават с нещо с кауза, а туризма има такава.

Максим Бехар: Не е лоша идея НОВА телевизия да инициира една дискусия на тема “Брандът България”. Със сигурност ще има много качествени участници в нея.

Гледайте цялото видео от интервюто тук.