Така се случи, че се разделихме точно на тези две категории. И вече други няма. Това е не чак толкова тъжната истина за модерния ни живот.

Успелите стоят по офисите си, а вече все по-често в индустриалните предприятия, бачкат здраво и в главите им направо ври и кипи как да наваксат светкавичната бързина на времето. После дори и не се замислят дали са успели, защото са толкова много заети, че нямат и време за това. Без значение дали имам милиони в сметките или от сутрин до вечер между милионите си задължения мислят как да си платят сметките за тока в края на месеца. Щом го направят обаче, щом спят спокойно и сутрин се събуждат с желание да продължат нататък, значи наистина са успели. 

Другите са ясни. Сутрин се сърдят на себе си, следобед на останалите. И въобще – само се сърдят. Превръщат недоволството  и мързела си в предимство, като твърдят, че така променят света и движат прогреса. Всъщност го спират, защото от тяхното недоволство нищо не се ражда освен токсична среда и агресивни заразени тълпи, защото да си забележителен мрънкач е просто по-лесно.

Едните или другите?

Вие избирате. Но изборът е труден, той зависи от възпитание, енергия и цели. Колкото повече са първите, толкова по-добре ще живеем. В България и по света.