Мине се не мине някой ден и току някой приятел от Австрия, или Германия, пък и от Франция, или отнякъде другаде, ми се хвали, че държавата му отпуснала няколко хиляди евро, за да помогне на бизнеса му в тези трудни времена. Ей така, без повод или нужда, просто някакъв си софтуер следи внимателно коя компания какви приходи има, мръщи се като види, че те намаляват и автоматично определя как да и помогне.

Супер проста работа и ако наистина България все още си носи славата на „меката“ на софтуеристите, би трябвало държавната администрация отдавна да се е снабдила с този продукт и неистово да подпомага нуждаещите си.

Дали въобще обаче на някой - в правителството имам пред вид - му минава мисъл дори и за секунда през главата, че бизнесът наистина има нужда от огромна помощ в тези дни. И не става въпрос само за пари. Винаги съм бил страхотен противник на това да се раздават пари „на калпак“, без да е ясно кой и как ги е заслужил.

Но това, че в най-трудните моменти на бизнеса въобще, поне от както го има в България в най-новата ни история, никой дори не си прави труда да разбере защо, къде, кога и как се случва и кой с какво може да помогне, е абсолютно неприемливо.

Големият бизнес всъщност се състои от малки детайли. Сега точно му е времето да се вгледаме в тях.