-          Барневик? Ама че работа… Няма бизнесмен на света, който да не го познава, The Economist го отличиха след най-добрите бизнесмени на десетилетието в света!

Моят приятел посланик Пит Стийл, един от най-важните хора в белгийския гигант „Солвей“ ме гледаше учудено, докато аз внимателно разглеждах програмата на предстоящото първо за България посещение на Европейската кръгла маса на индустриалците.  Хора, в общи линии твърде обикновени, без тежки златни часовници или поръчкови костюми „Бриони“, делови, точни и много прагматични. С едно допълнение – бизнесмени, които управляваха поне половината от сериозния европейски бизнес и нито едно важно икономическо решение на Европейската комисия не можеше да бъде гласувано без тяхното мнение.

Книгата „Новите глобални лидери“, станала впоследствие световен бестселър, вече се рекламираше упорито и в нея имаше само три имена – Пърси Барневик, собственика на Asea Brown Boweri, Ричард Брансън, основателят на Virgin  и Дейвид Саймън, шефът на British Petroleum. Дори само този факт, че един от тримата щеше да бъде в София  слагаше вече „онази “България на картата на света. 

Закуската в тогавашния „Шератон“ мина доста добре, и Барневик, но и групата край него задаваха въпрос след въпрос, пълнеха бележниците си със записки и дори не  докосваха пресните кроасани пред тях.

Бяха времена, в които лаптопите бяха тежки и груби като малки куфарчета, iPad и всички други таблети още не бяха измислени и това, което най-много ме впечатляваше, освен точните и смислени въпроси, беше една руса шведка на средна възраст (каквото и да означава това) със стегнат сив бизнес костюм и прибрана на кок коса, която неотлъчно стоеше до своя шеф, дори и когато обикаляхме с него из софийските улици… с преносим факс, опакован с дръжки като малка пазарска чанта.

За човек, който управляваше бизнес за милиарди долари, комуникациите явно бяха супер важни, но със сигурност и това, което научаваше от първа ръка  в София бе не по-малко важно. Очите му постоянно шареха и попиваха всяка една дума казана от българските представители на големи международни компании, които тогава участваха в срещата и също бяха доста нетърпеливи да научат как да стават по-добри в бизнеса си.

-          Вижте, пазарът ни все още е малък, едва десетина години е нещо като свободен, няма как да развиваме бързо бизнес в тази среда… Вие ако бяхте тук, какво щяхте да направите?

-          Ами аз съм тук – отговори Барневик, и всички се засмяха.  И продължи - Сега обаче трябва да си отговорите какъв ви е най-големият проблем – дали равнището на пазарът, дали потреблението, дали митата, дали инфлацията…

-          А не – прекъсна го един от чужденците прекарали поне няколко години в България. Корупцията, неразбирането, че може да се печели и с честен и почтен труд, с идеи, с постоянство.

-          Разбрах – каза Барневик. Затвори бележника си, прибра си тежката, но удобна писалка Montblanc в джоба и каза: вече всичко ми е ясно, да тръгваме към следващата среща.

Точно следващата среща „отвори очите“ на цялата група и ги направи много по-големи оптимисти, че нещо в България може да се случи. Беше при президента Петър Стоянов и всички в делегацията – Пърси Бърневик (ABB), барон Даниел Жансен (Solevy), Карел Винк (Union Minier), Димитрис Даскалополус (Delta Foods),Пит Стийл (European Round Table of Industrialist) и още един цял списък от силни имена в европейския бизнес бяха много впечатление от думите му. Стоянов говореше за почтеност, за принадлежност към Европа, за ценности… за неща, които не бяха в лексиката на нито един български мениджър. Цялата група си тръгна от българското президентство наистина възбудена и в много приповдигнато настроение, по пътя да „Шератон“, не повече от 200 метра всички ръкомахаха и разказваха на сътрудниците си как България ще успее с такъв президент.

Буквално влетяхме цялата група в голямата зала на първия етаж на хотела, където ни чакаха стотина журналисти, фотографи, камери… Трябваше да открия пресконференцията, за представя гостита, да давам думата. Но не се случи. Пърси Барневик някак си естествено ми взе микрофона от  ръката, поздрави всички и започна с това колко е впечатлен от президента Стоянов и от българските бизнесмени, с които се е срещал сутринта, и как съжалява, че в страната ни корупцията е толкова голям проблем.

И тогава един журналист го прекъсна.

-          Ами вие сте „гуруто“. Пишете книги, изнасяте лекции, управлявате компании за милиарди. Дайте съвет, как да се справим.

Барневик съвсем не ми беше върнал още микрофона и като че ли само и точно този въпрос чакаше, за да отговори на много висок глас и с доста резки жестове, размахвайки ръцете си.

-          Толкова е просто. Казах го преди малко и на президента ви. Казвах ви го сега и на вас, но много висок глас, кратичко и ясно. Корупция? Вкарайте ги в затвора веднага. Намерете ги, изправете ги пред съда, осъдете ги. Нито грам толерантност не трябва, сега веднага, не го отлагайте нито минута… Едва тогава ние, а и всички други от големия международен бизнес ще дойдем в България.   

Това, което Барневик посъветва тогава, всички знаем, остана глас в пустиня. Беше като една малка искра на надеждата, която обаче въпреки, че не „вкара“ никого в затвора, даде импулс и мотивация на хиляди хора от бизнеса да повярват, че може и с честен труд да постигнат целите си. И те го направиха. Не толкова благодарение на всички следващи правителства, а – естествено – въпреки тях.  

И когато след години Пърси Барневик попадна в епицентъра на мощен скандал в Швеция поради неговите пенсионни отчисления, той върна обратно в бившата си компания Asea Brown Boweri много голяма част от тях, а след години създаде благотворителната организация Hand in hand и създаде повече от 2 милиона работни места в 10 държави, главно в Африка, като обучи стотици хиляди безработни как да правят бизнес.

Защото той явно това го може.