Максим Бехар говори пред Радио София с Константин Лавсов и Александра Илиева в сутрешния блок „Събуди се София“. Комуникационният експерт коментира клишетата в бизнеса, политиката и в живота, как да провеждаме успешно интервю за работа и да бъдем по-креативни, за да сме различни през 2020г.
 

Водещ: А сега се пренасяме към нещо, според мен, доста интересно от днес „Ден на клишето“. Ще си говорим за това кои са най-често срещаните клишета и в политиката и на едно друго много интересно място, например интервюто за работа в една тъмна стаичка, където си с двама-трима души. На пряката ни телефонна линия сега е един човек, който понякога няма нужда от представено, но все пак ще кажа само - комуникационния експерт Максим Бехар. Добро утро, господин Бехар!

Максим Бехар: Добро утро, на Вашите слушатели на радио София.

Водещ: Честито преизбиране за президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум.

Максим Бехар: Много Ви благодаря!

Водещ: Със сигурност сте човек, който много разбира от комуникации и затова Ви избрахме за тази тема за клишетата, защото в 2020 година понякога, когато чуеш някакво клише просто обръщаш очите нагоре и ти е буквално писнало да ги чуваш такива неща от типа на, веднага се сещам и даже съм си го записал: „Важно е пътуването, а не дестинацията“ или пък „Времето лекува“, „Нужни са пари, за да направиш пари“. Дразнят ли вече тези неща през 2020 година.

Максим Бехар: Това, за което говорите по-скоро не са клишета, а са мисли на различни хора, които се харесват пък на други хора. Клишетата са ме дразнели толкова до колкото съм ги разпознава, за да мога да избягам от тях, тъй като моят бизнес е свързан главно с това да преодоляваме клишетата и да измислиме нови интересни неща. Когато тези нови интересни неща също станат клишета, тогава да се опитваме да ги забравяме и да търсим нови пътища или нови изразни средства да обясним на потребителите или нашите слушатели и читатели най-вече в онлайн медиите по друг начин едно и също нещо. Не бих казал, че употребата на клишета е голяма драма, защото има думи, които ние ги повтаряме постоянно, като „Обичам те“ или „Какво мога да направя за теб“ или други неща, които някои смятат за клишета, обаче аз мисля, че не влизат в това определение. По-скоро клише може да бъде нещо, което не влагаме голяма мисъл в него и нещо което повтаряме постоянно - може да е действие, може да е някаква мисъл, може да са думи, може да е всичко.

Водещ: Точно това е интересно, че не е нещо само под формата на исказ или под формата да напишем нещо. Клишето може да бъде и поведение, нали така?

Максим Бехар: Да, абсолютно! Разбира се! Колкото повече се стараем да избягваме от тези неща, които повтаряме постоянно, според мен толкова по-интересен става животът ни. Ако по някакъв начин се борим с клишетата, макар и несъзнателно, например когато сме сами сутрин под душа или пред огледалото, или като тръгнем на работа да си мислим, между другото аз го правя от време на време докато карам към офиса си казвам: „Боже, днес трябва да избягам от всички казионни неща, с които сме свикнали и трябва да направя нещо много интересно.

Водещ: Кои са най-често срещаните клишета в българската действителност? Може ли да дадем някакъв пример?

Максим Бехар: Всеки ден ги имаме тези клишета. Знаете ли, най-опасното клише остава модерната политика. Съжалявам, че превключвам на политика.

Водещ: Това е доста вълнуваща тема в последно време.

Максим Бехар: Самият факт, че ние мислим за политиката по един и същ начин без да се опитаме да погледнем отстрани, да се опитаме да избягам от нея, е доста бих казал вредно за обществото, защото ходим всеки четири години ходим да пускаме бюлетини и след това се вайкаме, „Защо тези хора избрахме?“ и след четири години пак същото и то във време, в което социалните медии всеки ден ни дават нещо ново, в което чрез социалните медии можем да контролираме всеки ден или всеки час или минута, това което правят хората в политиката. Същото важи и за бизнеса между другото. Само че бизнесът е много по-гъвкав, защото в момента, в който той влезе в клишетата започне да предлага един и същи скучни услуги или едни и същи изтъркани продукции, които всеки ги има, без да слага иновация в това, тогава клиентите се отдръпват от този бизнес и идват други бизнеси. В политиката, обаче, не е така и, просто това е много дълъг разговор, разбира се тази политическа система вече не работи, която по някаква причината все още наричаме демокрация. Тя трябва да бъде променена и ако големите клишета изчезнат именно от нашия обществен живот - това са големите и важни клишета, тогава всекидневните клишета чак толкова много няма да ни дразнят.

Водещ: Вие споменахте нещо за изборите. Между другото, да, в случая май пак ще бъдат на четири години, така като гледам ще ги добутаме или някой друг ще ги добута тези четири години, ако трябва да бъда точен, но предизборните обещания също са една огромна част от клишетата, които ни е писнало да слушаме - думи като „реформа“, като „промяна“, като „нужна е огромна промяна и екипи“ и така нататък.

Максим Бехар: Ами аз затова наистина мисля, че най-вредните, най-опасните и най-изтърканите клишета са именно в политиката и ние всички по някакъв начин сме подвластни на тях.

Водещ: Защо хората продължават да им вярват, ако мога така да кажа?

Максим Бехар: Защото няма друга система.

Водещ: Има хора, които се вълнуват, когато някой им каже, че ще има реформа, когато пак се говори за опозицията, тя самата дума „опозиция“ също се превърна в едно наистина изтъркано клише. Хората на четири години, като че ли и забравят за тези неща и се вълнуват.

Максим Бехар: Да, и някакси самото гласуване също е клише, защото ние гласуваме по симпатии към един или друг човек, или може би количеството на произведените обещания – също клишета и също изтъркани, също еднакви, е правопропорционално на подадените или получените гласове за един човек.

Водещ: Един от големите холивудски режисьори споменава в интервю, че всъщност клишето е това, което кара хората да се чувстват сигурно, да са в зоната си на комфорт и да не излизат от нея. Дали поради тази причина и ние избираме клишето и някак не го махаме от тоя живота си.

Максим Бехар: Това също е възможно. Да излезеш от зоната си на комфорт се изисква поне мъничко смелост и малко креативност. Може би масово хората не биха искали да излязат от зоната на комфорт, колкото и да е мъничка тази сауна, колкото и да им е тясна. Но съвременният живот, според мен, ще извади огромно количество хора от зоната им на комфорт, защото онлайн медиите, социалните медии движат света с бясна скорост напред. Колкото повече стоим в нашите малки зони за комфорт и си повтаряме тези клишета, и си казваме колко е хубаво, толкова повече живота ще ни изхвърля и всички други край нас ще успяват и ще летят напред и ще си кажем, “Защо X,Y и Z успяха“, „Защо Иванов стана директор“ или „Петров стана милионер, а пък аз не съм, защото аз съм недооценен“. Именно затова трябва да бягаме от клишетата, трябва да се борим с тях, и това е може би един от начините ние да бъдем креативни и да измислим нещо ново, и да вървим напред.

Водещ: Г-н Бехар, да направим и един преход към това, което ще обсъждаме след малко тук в „Събуди се София“, нашият сутрешен блок - иинтервюта за работа. Как трябва да се готвим за интервю за работа? Не са ли изтъркани онези клишета също, не е ли клише това да се съберат четирима души пред теб? А въпроса да те попитат на каква заплата очакваш да работиш? Дадохме тук за пример едно интервю на мой познат, който си беше изпратила СиВи-то, извикаха го на интервю и той беше изключително учуден, че въпросите които на него му бяха задали бяха от типа на, „С какво се занимаваш в свободното време?“, „Какви са ти хобитата?“, „Кой е любимия ти спорт?“, „Имаш ли семейство?“ и така нататък. Нищо свързано със СиВи-то. Това ли е новото интервю за работа, което всъщност трябва да вълнува един работодател или се придържаме към клишето: „Колко пари искаш да получаваш?“ или въпросът както тук Алекс преди малко каза към жените: „Смятате ли да ставате скоро майка?“

Максим Бехар: Според мен всеки работодател и всяка компания си има свой начин да прави интервю за работа. Аз от години си имам система в компанията и много съм го писал и в интервюта, и в моите книги. На последната ми книга „Пет минути до утре“ там много подробно е описано как ние имаме нашата система за интервю за работа. Да, имам клише и това клише е, те са две клишета: никога не задавам два въпроса. Единият е: „Какво си завършила?“, а втория „Откъде си?“. И приемете го за клише, обаче смятам, че това е някаква форма, която дава по-голяма свобода на провеждането на самото интервю. Аз наистина не се интересувам кой какво е завършил и кой откъде е. Мога да направя от аматьора – професионалист за 5-6 месеца и сме го правили многократно, ама не мога да направя от мързеливия – работлив. Това никога не ми се е случвало. Не мога да направя от интриганта – team worker или един пълноправен или добър член на екипа.

Това е едното клише, а второто клише е, че докато провеждаме интервюта, аз винаги гледам кандидата в очите и това, което искам да видя е малко блясък в очите. А може да реши и да натежи, и това вече не е толкова клише, защото може да се проявява по различен начин. Аз го усещам и мога да разбера дали един човек е амбициозен, иска да успее, да се развивам, да става по-добър, иска да излезе от зоните си на комфорт, иска да се бори с клишетата и да попадне в екип, който е креативен и всяка една интересна идея би могла да намеря място, и се мотивира и се стимулира. Разбира се, компаниите за наемане на хора на работа, така наречените HR агенции, те си имат свои въпросници и свои клишета, докато аз мотивирам моите колеги - директори в компанията, никога да нямат пред себе си въпросници и никога да не задават едни и същи въпроси. Точно обратното - трябва да разберем кой стои до нас, аз не срещу нас, и бихме могли да направим, така че той да изпитва по-голямо удоволствие от своята работа, защото в модерния бизнес, ако един член на екипа, един колега, не изпитва удоволствие от своята работа, особено в този хаос в момента, в който е света, обезсмисля се работата ни заедно. Трябва да изпитваме удоволствие и това вече е извън всякакви клишета, защото днес в 8 сутринта можеш да изпитваш удоволствие от едно, от една случка, от едно събитие, от едно прочетено изречение, а в 11 часа съвсем друго да ти е в главата.

Водещ: Максим Бехар за клишетата, за интервютата за работа. Общо взето, г-н Бехар, наистина можем да Ви слушаме и слушаме, но все пак трябва да пуснем музика. Пожелавам Ви успешен ден.