Зави ни се свят от служебни правителства. Вървиш по „Витошка“ и всеки втори срещнат се оказва бивш министър. А понякога и настоящ. Но не в това е драмата. Да са живи и здрави министрите – бивши, настоящи и бъдещи. Всеки си пълни CV-то с титлите, а в крайна сметка държавата страда.

Няма нужда да си голям стратег, за да е ясно на всички, че самата институция „служебно правителство“ отдавна трябваше да е премахната от българската конституция. И бас хващам, на каквото поискате, че точно за това в парламента на секундата ще се събере квалифицирано мнозинство, за да гласува този промяна.

Не знам какво точно се е случвало в главите на депутатите в първите година-две след края на комунизма, вероятно страха или пазарлъците да не би едно посткомунистическо паднало правителство да се държи дълго на власт, но сега вече светът е друг.

На практика от това служебно правителства, а вероятно се задават отново няколко подред, няма никаква полза. Което и да е редовно правителство, на което е гласувано недоверие, няма никакъв, ама никакъв смисъл. И най-лошото правителство в крайна сметка е по-добро от неизбраното, а назначено правителство. Още повече, че в крайна сметка всяко правителство трябва да бъде оставено да си свърши работата докато минат честни и легални избори.

Всичко друго си е чиста загуба – на време, на надежди, на усилия, на стратегии. Загуба за демокрацията. Завинаги.