Наистина имахме цел, още от годините преди всички кризи. Някои казваха „отиваме в Европа“, аз им опонирах с думите – не е вярно, връщаме се в Европа. Каквато и да е лексиката обаче това се случи и сега като, че ли за цялото ни не чак толкова голяма бизнес общност Европа може да се сравни само с една дума – фондове. Този синоним на потоци от пари, които получаваш в общи линии, без да правиш нищо, доста объркаха цялата ни концепция за свободен пазар, конкуренция и здрава надпревара, за да успееш в бизнеса.

Естествено, България сега наистина е друга държава. Далеч по-богата, с прекрасни, млади хора, амбициозни, знаещи и пълни с желания да постигат много и колкото се може по-бързо. И това, че сме част от един огромен свободен и цивилизован пазар, е най-важната причина да се случи това. Но така наречените европейски фондове като че ли се впиха като клин в цялата ни на пръв поглед свободна икономика и смениха набързо ценностите. Естествено тези средства са нужни на България, за да може тя да догони колкото се може по-бързо (ако може разбира се), крачещите все по-уверено страни от Източна Европа.

Но Европа ще стане наистина цел, символ и дори икона, когато всеки лев в българската икономика не само помага, не само строи, но и мотивира от него бързо да излязат поне два лева. Брюксел лесно може да го направи. Защото точно това беше и остава смисълът на дългото чакане.