Цялата случка с Македония, пардон Северна Македония започна да придобива комичен характер. Ако не беше трагична, тревожна и дори недопустима. Каквато и да е историята, каквото и да се е случило преди години или през вековете, няма как да не доминира действителността и разбирането, че в крайна сметка живеем в един модерен свят.

За добро разбирателство, за един добър договор трябват най-малко две страни и  двете трябва да са доволни и щастливи. Никой, ама абсолютно никой не може да разбере къде е всъщност дилемата. Това, че не можем да си разделим революционерите и водачите, това, че и двете страни не можем да преглътнем, че някога сме били заедно или това кой какъв език говори… Боже мой…! Всичко това е история и според мен може да се реши за няколко дни с един добре подреден кратък и сносен договор, който да казва, че гледаме напред и само напред. И никъде другаде.

Преди време в едно интервю за скопския „Дневник“ казах, че мечтата ми е между София и Скопие да няма граничен пункт, а бърза магистрала. Убеден съм, че вече е дошло времето. Бърза, открита, честна и иновативна. Магистрала на мисленето и действието. Без никакви отбивки и заобиколни пътища.