PR експертът Максим Бехар взе участие в сутрешния блок по NOVA TV с водеща Лора Инджова. В предаването "Твоят ден" той изказа мнение относно подхода на бившето правителство към PR стратегиятай си, както и техните пропуски в комуникацията им с българските граждани.

Водеща: Господин Бехар, прочетох една много любопитна Ваша статия в „24 Часа“ за загубените битки в PR отношение и по отношение на комуникацията на изпълнителната власт с хората през изминалите 6-7 месеца от управлението на кабинета Петков. Да започнем от там.

Максим: Това е нито първото нито последното правителство, което губи битки в областта на комуникациите, на своята презентация и на това, което е направило. Вероятно и правителството на Борисов и преди това на Станишев, и Царя имаха много загубени битки. Тук си позволих да напиша това мнение, което няма нищо общо с политиката, въпреки че винаги публичните комуникации се преплитат с политиката много органично, защото времето беше много малко, а надеждите към тези млади и интелигентни хора, които аз познавам, уважавам и смятам, че имат много добър капацитет, бяха много големи. Но исках да покажа, че все повече и повече трябва да се обръща внимание на това кой как се държи, какво прави и какво казва. Не е само въпрос на облекло, не е само да си сложиш най-новия костюм и да си лъснеш обувките. А наистина е въпрос на харизма и на простички думи, с които да обясниш какво искаш да кажеш.

Водеща: Каква е причината, обаче, тези битки да бъдат загубени? Неопитност? Липса на достатъчно добри експерти или нещо друго?

Максим: Според мен, малко хаотичния начин, по който се случи цялото влизане във властта, и многото неща, вероятно, които имаха да оправят или управляват, или да менажират.

Водеща: Нека дадем примери, защото Вие давате конкретни примери в тази статия за загубените битки, 10, ако не се лъжа.

Максим: Те са 10, но те могат да бъдат както 5 така и 15 или 25 сигурно. По-скоро така ми дойде броя, но има много примери и те са описани конкретните примери. Единия от тях е проблема с газа. Какво се случва въобще? И до ден днешен нищо не е ясно. Ако този казус беше обяснен простичко, с имена, с цифри, с конкретика, което не е чак толкова голяма драма. Цената на петрола и цената на газа се знае в международен план всяка минута. Ако беше обяснен ясно, точно и конкретно, вероятно отдавна щеше да е приключил. Всички тези истории, които се завъртяха около това пътуване до Солун, с този празен самолет – трябваше ли да се пътува, не трябваше ли. В крайна сметка, министър-председателя или всеки един министър, който взема решения, е отговорен пред народа. И не само заради популистката фраза „Те харчат от нашите пари, от данъкоплатците“, а и защото те са там, за да взимат решения и да комуникират с народа, с хората, които са ги избрали, това, което са свършили.

Водеща: Нещо друго искам да добавя. Трябва ли един политик да отговаря на подобни компроматни аткаки? Чисто стратегически. И медиите със сигурност имат своята заслуга да се правят спекулации.

Максим: Аз искам, обаче да уточня какво е компромат. Компромат е нещо, което е зашито с бели конци и което не е вярно. Това би трябвало да е определението за компромат. Ако живеем в тотално прозрачен свят, живеем в света на социалните медии, говорили сме си десетки пъти в различни студиа с Вас, всичко се знае, всичко е прозрачно. Ако някой отиде някъде, преспи или вечеря или прави каквото и да е, това не е компромат. Вече всичко е прозрачно. Тоест, трябва всеки един политик, бизнесмен, човек, който държи на своята репутация, да има едно на ум какво прави, как го прави, с кого го прави и къде го прави. Тези неща трябва да се знаят. Компромат е, когато някой излъже.

Водеща: Много ми е любопитно да Ви позиционирам в ситуация, в която сюжетните линии, които се разиграха през последните 7 месеца в нашата страна, можем да ги съотнесем към някоя Западноевропейска държава, към политик, който правилно си е изиграл картите като комуникация и обяснение към хората за въпросна сюжетна линия. Дали е пътуване някъде на държавни разноски, дали е зашита история за любовна афера?

Максим: Почти няма такъв случай. Борис Джонсън. Борис Джонсън се бори 8 месеца с така нареченото “party gate” и накрая не успя да се пребори. Няма как да се пребориш, когато по средата на пандемия, ти събираш на „Downing Street“ 100 души и се черпиш с вино, като никой от тях не носи маска, и танцуваш и всичко останало. Няма как вече.

Водеща: Ако трябва да завършим разговора, какво очаквате, ще има ли поуки от предишните управляващи, но и от тези, които от дълги години са в политиката и са доста по-опитни от „Продължаваме промяната“ – „Герб“, ДПС, БСП? Те също вероятно имат какво да учат за уроците, провалите и загубите в PR отношение, в комуникациите си с избирателите.

Максим: Ако някой трябва да си извади поуки, те са в две насоки: едната е да внимава къде и с кого се среща и какво говори, а другата, която е супер важна за политиците, е по време на предизборната кампания да използват максимално интелигентно и често социалните медии, така че да могат да комуникират най-добре. Обаче, като казвам често, това означава всеки час или на няколко часа. Да комуникират това, което мислят, това, което искат да направят. И след това, ако трябва, всеки ден да дават отчет за това, което са свършили.

Водеща: Много Ви благодаря, че бяхте тук. Аз обаче имам една идея, която се породи, докато Ви слушах. Трябва да направим една отделна тема за политиците в социалните медии. Прави ми впечатление, че малки формации са скорострелни в изявите си в социалните медии и имат изключително много последователи. Другите, по-големите, обаче, им куца като че ли комуникационната политика в социалната мрежа.

Максим: Един от тези 10 провали, за които писах, е именно представянето в социалните медии и начинът, по който в тези групи има само хора, които безразборно хвалят x-, y- или z-персонаж.

Водеща: Това е разговор с продължение. Очаквайте нашата покана със сигурност. Ще се радвам отново да се видим в такъв формат.

Максим: Очаквам го с нетърпение.

Гледайте цялото интервю тук.