PR експертът Максим Бехар взе участие в сутрешния блок по телевизия Euronews с водеща Диана Радева. Той изказа мнение относно липсващата комуникационна стратегия в правителството, позицията на България спрямо конфликта на Русия с Украйна, както и сподели своите прогнози за развитието на политиката по време на следващите избори в България.

Водеща: Здравейте отново, вече е 8:09 и това е „Добро утро Европа“ по Euronews България. С какво ще запомним 47-мия парламент и какво да очакваме от предсрочните парламентарни избори през есента? Сега, с анализ по темата, мои гости са Максим Бехар, PR експерт, и музикалният продуцент Николай Маджаров, Файчето. Добре дошли! Всъщност, наистина с какво ще запомним 47-мото Народно събрание, което се оказа с някак по-кратък живот, от колкото очаквахме. Господин Бехар?

Максим: С многото загубено време и многото загубени битки. За голямо съжаление, това, което мога да кажа за това време, откакто беше избрано Народното събрание, до миналия ден, до петък, когато още не беше разпуснато, но беше последното заседание, е само една дума и тя е на английски „сори“. „Сори“ за всичко това, което се случи, защото имаше много загубени битки, ще говорим за тях, най-важната от които беше комуникационната. Това правителство, тази коалиция, сглобена от 4 взаимоизключващи се политически сили, всяка една от тях с някакво безумно его, всяка една от тях претендираща, че без нея нищо не може да се случи, че без нея ще пропадне едва ли не държавата, не можа да комуникира нормално с хората, с гражданите, с тези, които гласуваха за тях, с медиите, това какво иска да направи, дали ще го направи и как ще го направи. Тази битка, комуникационната битка, беше тотално загубена от всички. Според мен, дори някой да ги е съветвал, никой никого не е слушал. Но тази е първата, най-важната загубена битка, което е жалко, защото в крайна сметка доведе и до загубено време.

Водеща: Добре, в света на големите, възпитани и интелигенти хора, това, че партньорите са различни, няма ли да обогати една потенциална коалиция. Може би малко наивно Ви звуча, но все пак в главата си имаме представа, че това са политици, които са там с определена цел, събират се в името на нещо и създават това формирование, което беше четворната коалиция.

Максим: Това са мечти, които всички ние имахме, защото си представяхме, че млади, интелигентни и неопетнени хора, които не са минали през политиката, ще свършат работа. И някои от тях, разбира се, свършиха. И аз не искам да махам с ръка и да казвам „Те не свършиха никаква работа“. Но в крайна сметка, когато отидеш в сервиз да ти поправят колата, и те не я поправят или ти си я вземеш със спукана гума, това, че монтьора ще ти обяснява „Нещо не се разбрах с началника си, нямаше ги частите...“, от това никой не се вълнува. Когато става въпрос за цяла държава, това вече е, бих казал, пагубно. Тази коалиция пое държавата в най-тежката криза, която аз помня в България от може би 50-60-70 години.

Водеща: Може би това е било просто мал шанс за тях.

Максим: Още по-мобилизиращо.

Водеща: Няколко неща: през цялото време по-опитните партии, партиите на статуквото както се наричаха, като че ли жонглираха с процедури, заседания, кворуми, и успяваха, дори и примера с актуализацията на държавния бюджет, буквално да прекроият целия проект и приеха това, което те са решили. Надви ли опозицията, която беше по-парламентарно и политически подготвена, новите лица в политиката?

Максим: Вижте, тези парламентарни хватки, те са част от играта. Когато влизаш в гората и знаеш, че в гората има мечки, трябва да се научиш как или да бягаш от тях, или да се справяш с тях. Смятам, че опозицията постигна успехи, чисто процедурно и бих казал, че и чисто комуникационно. Това, което видяхме при министър-председателя, със всички симпатии към него, които имам и които много хора имат, е, че постоянно се оправдаваше за нещо. Пак си хващам моята комуникационна тема. Постоянно беше в отбрана, постоянно беше след нещата, след събитията, които опозицията диктуваше. Имаше няколко души – Асен Василев, Даниел Лорер, може би също Гроздан Караджов, който беше единствения опитен министър от всичките, който е минал през политиката в предишната си битност.

Водеща: Но той беше в пика на голяма част от скандалите.

Максим: Да, обаче се държеше доста адекватно. Но като цяло, отстъплението беше наистина доста голямо. И смятам, че би трябвало да се държат малко по-добре, би трябвало да са малко по-активни, малко по-проактивни. И това, което направиха, дори и малкото, дори и 5-10%, трябваше да го обясняват добре и адекватно, за да могат избирателите да си кажат „Окей, дай сега пак да ги видим, да им дадем втори шанс“.

Водеща: Между другото, в този парламент, мисля, сякаш най-често имаше опасност да се стигне до бой в пленарната зала, включително на 1-ви юни пред погледа на деца. Вие кажете, ако сте наблюдавали повече.

Максим: Вижте, тези хора, избрани от българския народ, си разменяха такива реплики, такива послания, каквито 98-99% от българите дори и в семейството си не биха си позволили да произнесат. Това, между другото, е най-характерната черта на българския парламент, който си отиде от петък или другата седмица ще бъде разпуснат, че никога не сме виждали толкова арогантна, толкова злобна, толкова агресивна реч, такава размяна на реплики, толкова дълго нищо-правене. Това е много жалко, обаче в крайна сметка това е картината, ние си ги избираме тези хора. Смятам, че и наистина това, което видях с „Харвард“, да не говорим, знаете, че съм и възпитаник на „Харвард“, но не е само това причината. Смятам, че това са хора, които трябва да задават тона в обществото, да имат професионално отношение, оставете дали ще говорят малко нецензурно. Нямаше за толкова време ясна картина, дали в България ще бъде въведено еврото и кога. Тотално загубена битка, битката за еврото – една от най-важните, която аз си я представям за тази и другата година в България. Битката за южната граница, и не само Капитан Андреево, това е външната граница на България и Европа към неевропейски държави. Причината да не сме в ШЕНГЕН е всъщност битката за южната граница. Битката за туризма и за промоцията на България – една реклама не беше пусната през всички тези месеци, и ако беше пусната, показват СПА центрове с едни хора с щеки, със ски, които ги има всяка една държава. Битката за отношението към Русия и към войната – първите три-четири месеца никой не можа да вземе, от правителството говоря, някаква сериозна позиция. В един момент се усетиха, Асен Василев коментира това, което президента каза, и в един момент се обърнаха нещата. Тоест поредица от неща, които трябваше да бъдат свършени. И ако трябва да се върна към примера с автомонтьора, въобще не те интересува автомонтьора с кого се занимава, ти искаш да си караш колата.

Водеща: В тази връзка, една снимка, която да коментираме, сега ще я пуснат колегите, вижте Стоил Стоилов и Искрен Митев – „Последен работен ден с този побойник“. Това е от онзи ден или от вчера снимка от социалните мрежи. Между другото, доцент Владислав Миланов от Софийски университет е следващия ни гост и с него ще анализираме подробно речите на българските народни избраници. Господа, а ролята на президента как отчитате, защото той извървя много дълъг път – „Продължаваме промяната“, БСП, все партии, с които в момента е в конфликт. Той е ключовият играч от тук насетне, защото в началото на седмицата ще назначи нов служебен кабинет, от който очакваме ключови решения.

Максим: Смятам, че ролята на президента се казва „служебно правителство“ и според мен институцията „Служебно правителство“ отдавна трябваше да бъде заличена от българската конституция, защото аз, като мина по „Витошка“, всеки втори е бивш министър. В крайна сметка се извървяха едни 200-300-400, дори 1000 души, които всичките минаха през някакво правителство, през някакви министерства. Според мен, когато на едно правителство му бъде гласуван вот на недоверие, трябва да бъде оставено до следващите избори да си свърши работата. Има парламент, който го контролира, има парламент, който реално или хипотетично му е гласувал недоверие. Обаче, сега да се появят нови министри... Според мен това трябва да е първата работа на следващото Народно събрание – да премахне тази практика. Винаги ще се събере квалифицирано мнозинство, за това гарантирам.

Водеща: Той беше изключително остър онзи ден при връщането на мандата, каза че най-тежкото завещание на това правителство е хауса в енергетиката. В същото време, очаквате ли по време на служебния кабинет да се преразгледат отношенията с Газпром, сигнали, които БСП през цялото време даваше, и президента по същия начин. Очаква се Николай Павлов, бившия шеф на Булгаргаз да стане служебен министър на енергетиката. Макар че това са спекулации към момента.

Максим: Това са толкова незначителни моменти от цялата тази битка

Водеща: Очаквате ли да има обрат в позицията ни спрямо Русия?
Максим: Не е възможно. Чисто политически не е възможно – България е член на НАТО, България е член на Европейския съюз, трябва да се съобразяваме с всички държави, с общата позиция. Разбира се, вие знаете известната приказка на Цар Борис – „Винаги с Германия, никога против Русия“, която много пъти съм чувал и от Цар Симеон в България, и разбира се, никога против Русия, обаче...

Водеща: Моля ви господин Бехар, като PR специалист, коментирайте изявленията на госпожа Митрофанова и госпожа Захарова от вчера.

Максим: Те си вършат работата. Аз познавам много добре Маша Захарова, бил съм на десетки срещи с нея, форуми, говорили сме с нея, дискутирали сме. Те си вършат работата, светът е във война. Русия воюва с Украйна, Русия воюва срещу Украйна. Ние трябва да се съобразяваме с това, България трябва да има позиция и тази позиция трябва да е ясна и точна. Тази позиция трябва да е срещу войната и нито един сантиметър вляво или вдясно.

Водеща: Време за финални реплики, прощавайте, че Ви прекъсвам. Господин Бехар, каква е вашата прогноза оттук насетне, можете ли да „видите“ бъдещето?

Максим: Ние с Вас през годините много често сме „провиждали“ бъдещето, особено преди избори. Смятам че няма да има кой знае какви големи разлики.

Водеща: А кой с кого може да се коалира, ако е така?

Максим: Историята, най-близката история показва, че всеки с всеки може да се коалира по интереси. Но смятам, че няма да има нови звезди, политически нямаме време за нови звезди и при положение, че нямаме хартиено гласуване, имаме електронно гласуване, шансовете изборите да бъдат фалшифицирани на практика са сведени почти до нула. Смятам, че ще победи по-добрия, този, който съумее да комуникира по-добре своите послания и да говори по-разбираемо и по-човешки. Според мен в следващия парламент всеки със всеки може да се коалира, без „Възраждане, разбира се.

Водеща: „Има такъв народ“ ще влязат ли в следващото народно събрание?

Максим: Аз се надявам всеки един, който участва в политиката, да си спомня добре думите на Далай Лама – „Ако губиш, не губи уроците“. И тези хора, които досега управляваха, дано са си научили добре уроците.

Гледайте цялото интервю тук.