Изпълнителният директор на M3 Communications Group, Inc. и водещ PR експерт Максим Бехар разказа за вълнуващите си запознанства, интересните си преживявания и дългите си  истински приятелства в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“, която пише за списание BGLOBAL.  

В памет на Негово Царско Височество Кардам, Княз Търновски и Херцог Саксонски, син на Симеон Сакскобургготски и кралица Маргарита.


Принцът с България в сърцето...
Кардам Сакскобургготски милееше за страната на баща си и жадно попиваше всичко, което се случваше тук.

Рехавият сняг скърцаше под обувките ни, вятърът често бе силен, но никога студен и режещ. Въпреки, че в Мадрид да видиш сняг си е чудо, ние с Царя си говорихме сладко и дълго, и въобще не обръщахме внимание на нищо друго... Това ми беше втора или трета среща с Царя, разказвах надълго и нашироко какво се случва в страната му. Той слушаше внимателно, а аз единствено не можех да се начудя как е възможно да се разхождаме спокойно с такъв известен човек в центъра на Мадрид и никой, ама никой да не му обръща внимание...

Стигнахме до хотел „Меридиен“, където ни чакаха за обяд. Понеже пред главния вход имаше доста хора, влизаха и излизаха,  дори не обърнах внимание на един млад човек, който някак си естествено се присъедини към нас двамата, и някъде вече в огромното фоайе Царя се обърна към мен и почти прошепна, „Бехар, това е синът ми, големият син, Кардам.“ Усмихнат, приветлив, Кардам ми подаде ръка и започна директно на испански, а като разбра, че не е моят език, веднага превключи на английски...

Кардам беше на доста висока позиция в испанския телеком „Телефоника“ и тъй като на въпросния обяд се случихме един до друг, имахме твърде много време да се наприказваме. Никога не беше идвал в България и попиваше всяка дума, която излизаше от мен...
- Чуй ме, Максим… Само членство на България в Европейския съюз може да отвори границите ви за нов бизнес, за инвестиции, за хора, които ще дадат добра работа на много българи, но най-важното – ще ги научат на трудови навици и иновативни подходи така, че цяло поколение вече ще мисли по съвсем друг начин.

Срещата ни беше точно десет години преди България официално да влезе в Европейския съюз и въпреки огромното ми желание страната ми да се променя мълниеносно, тези послания на Кардам ми изглеждаха мъгляви и далечни...

Не минаха и няколко месеца, когато една сутрин рано, ама много рано, някъде към 6.30 сутринта, бях се запътил да си правя кафе, и неочаквано мобилния ми телефон звънна. Видях изписан лесно разпознаваемия номер на Царя... „Бехар – каза ми той леко притеснено – дано не Ви събуждам рано, но видях, че с Кардам много добре се разбирахте на обяда в Мадрид, а той утре пристига с жена си Мириам, и ще участва в един бизнес форума на събора на Рожен, та си мислих дали...“. Дори не го оставих да довърши, защото знаех, че на следващия ден вече ще съм с Кардам в  Рожен, но – естествено – не знаех, че зад волана на колата, която го доведе там, ще бъде най-довереният човек на Царя по онова време – Бойко Борисов.

Където и да стъпеше Кардам, държеше да го наричам така, а не принц - същото изрично ме беше помолил преди това и Царя, говореше непрестанно как България трябва да се отвори за инвестиции, как хората трябва да пътуват, да работят в чужбина, да се научат и после да се върнат тук, за да приложат наученото. Най-голямата ми изненада беше, че не знаеше и дума български. Бях страшно впечатлен, ядосан и непримирим. Още първата вечер в хотела в Пампорово му направих дълъг списък с най-важните думи и изрази, които трябва да знае на български език и троснато му го оставих на масата, в малкото барче, с думите: „Кардам, това ти е домашното за през нощта. Утре на закуска ще те изпитам, надявам се да се представиш добре“. Обикаляхме заедно страната десетина дни и той наистина полагаше неимоверни усилия, защото вече към края на обиколката произнасяше изразите от листчетата доста сносно и разбираемо.

Чувахме се често с него, докато един ден не попаднах в полет до Мадрид на една седалка в икономичната класа до майка му – царица Маргарита. Заговорихме се и тя предложи да му се обадя за няколкото часа докато съм в града на път за Барселона. Кардам направо подскочи от учуда и веднага ми предложи да се видим в легендарното кафене „Хихон“, точно до неговия офис, в което стихове и поеми бяха писали цяло съзвездие от испански и световни интелектуалци. Пристигна на срещата с цяла група млади испански бизнесмени в областта на технологиите, на които беше разказвал легенди за България и всеки от тях се интересуваше в детайли как може да прави бизнес у нас. Бях убеден, че изпускам самолета за Барселона... толкова детайлна и увлекателна беше тази среща. Спаси ме братовчед ми Йосиф Давидов, легендарен също така български журналист, който повече от 30 години живее в Мадрид. Мина през хотели ми, събра багажа от стаята и в последната минута с бясна скорост ме „достави“ на летището. Тогава вече бях убеден, че Кардам носеше България в сърцето си всяка минута, всяка секунда дори.

Няколко години по-късно нелепа катастрофа го остави в кома за 7 години, и месеци пред да си отиде завинаги от този свят изкарах цял ден в лятната им къща близо до Мадрид, за да му разказвам за България. Гледаше ме право в очите и бях сигурен, че ме разбираше, но не можеше да го покаже. Говорих му само за едно – как се променя неговата любима държава България, която още много дълго ще го помни.


На снимката: принц Кардам и принцеса Мириам в центъра на Смолян по време на първото им посещение в България през лятото на 1998 година