PR експертът Максим Бехар коментира президентските избори и новтите кандидати за президент в предаването "България сутрин" по телевизия BG ONAIR. Бехар споделя още какви послания трябва да отправя към гражданите бъдещият президент и преките дебати ли са единственият начин да определим стойностен обединител на нацията.


Водещ: Здравейте! Какви послания трябва да отправя към гражданите бъдещия президент и кой между Румен Радев и професор Анастас Герджиков и Лозан Панов олицетворява повече фигурата на „обединител на нацията“. Ще коментираме сега в студиото заедно с PR експерта Максим Бехар и Даниел Киряков от Центъра за анализи и кризисни комуникации. Добро утро!

Максим Бехар: Добро утро!

Водеща: Първо да започнем с този въпрос за иинициативните комитети. Това ли е новият начин и модерно ли стана да се издигат кандидатите за президент чрез инициативен комитет, така че по някакъв начин да се покаже независимост от страна на кандидатите.

Максим Бехар: Това е добрата новина в тези избори или в тази предизборна кампания, която едва сега започва, което означава, че партиите, политическите сили, остават на заден план и всеки един от лидерите се притесняват да декларира своята политическа сила, защото до голяма степен всички те, или почти всички, са участвали във властта и по някакъв начин са се компрометирали. Отдавна разказвам как системата, която по някаква причина все още наричаме демокрация, вече не работи и политическите партии ще остават все повече и повече на заден план. И според мен това е причината да има или да се организират тези инициативни комитети. От друга страна ми се струва, че малко по-голяма тежест придаваме на президентските избори, които нямат кой знае колко голямо значение в България. Самата институция така е устроена.

Водещ: Наистина, като комуникационно средство какво ни дава един инициативен комитет след като вниманието трябва да е насочено към партиите? Кого ще подкрепят?

Даниел Киряков: Всичките инициативни комитети ни дават възможност да видим реално кой стои зад кандидатите, и това, което Макс каза за това, че демокрацията не работи и същевременно участването преди това в политика или докосването до властта намалява от ореола на кандидатите, които се опитват да го излъскат през тези инициативни комитети или през послания. Но ние сме свидетели на това, че хората които наистина четат и мислят може спокойно да си направят или да видят някакви анализи, в които се виждат имената на хората и съответните биографии, което говори много - дали ще си член на политическа партия дали си участвал в обществени поръчки и дали си с минало от Държавна Сигурност. Всички тези неща са показани по някакъв начин, който в някаква степен обединява хората, които биха го подкрепили дадения кандидат, но същевременно от другите, които не са взели разрешението си дали ще гласуват за Луна, Румен Радев или Лозан Панов или Анастас Герджиков, в следващия момент ще кажат, че се колебаят все още.

Водещ: Мислите ли наистина, че хората в тези оставащи дни биха променили решение, биха създали някакво впечатление въпросните кандидати, таке че за тези оставащи дни да променят своето решение като гласоподавател.

Максим Бехар: Знаете ли, колкото и да е незначителна президентската институция, през последната една седмица, като че ли тази предизборна надпревара започна да става интересна, защото през последните 25-27 години, всички казвахме, че няма за кого да се гласува – хвани единия, удари другия. Всичките политици, единият от ляво – другият от дясно. Алеко Константинов го е казал, „Не всички са маскари“. Въобще в българската литература има изключително много образи на несполучливи, некадърни и корумпирани, алчни политици. Сега обаче виждаме интересни личности. Виждаме един професор- ректор на университет, виждаме един съдия с авторитет и интелигентен човек, с интересен кандидат за вицепрезидент. Надявам се, че този избор ще доведе и до една по-интелигентна кампания. И това няма да са само послания и някакви писания в техните Фейсбук профили – едни такива дълги изречения, от които никои нищо не разбира. Предполагам, тези интелигентни хора да могат да отправят малко по-смислени послания към своите избиратели, да подчертават, че нито ще започне нещо ново, нито ще свърши нещо старо, ако някои бъде избран за президент, тоест там няма голямо значение. Много по-важни са парламентарните избори, много по-важен е парламента, много по-важно е правителството. Но надявам се да има един добър интелигентен тон, така че, тази цялата абсурдна борба между Бойко Борисов и Румен Радев през последните няколко години ще бъде обезличена и ще бъде забравена, защото няма какво да се лъжем, това което видяхме в България през последните 3-4-5 години няма нищо общо с политиката. Или поне няма нищо общо с европейската политика. Двама души, които се дърлят и си разменят приказки от разстояние, и от своите Фейсбук профили, джипки, коли или каквото и да е. Затова, надявам се появата на нови хора да вкара и нова лексика и нови аргументи, нов начин на държане и малко повече усмивка в това, което ние наричаме политика.

Водеща: Нека да поговорим и за това в кой от кандидатите виждате повече качества на „обединител на нацията“, каквато все пак трябва да бъде и фигурата на президента?

Даниел Киряков: Спрямо тримата кандидати, защото зад тях застанаха по-големите интелектуалци, като независими кандидати и политическите партии. С това условие, че инициативните комитети, то и Максим го засегна това нещо, губят своята тежест, когато излязат напред и кажат „аз съм партийния кандидат на този“. Но тогава стигаме до въпроса,  може ли партиен кандидат да бъде надпартиен след като положи клетва и започне да бъде държавен глава и започне да изпълнява тази най-висока длъжност у нас, която наистина е много специфично поставена в структурата на властите у нас. Тя нито е изпълнителна власт, нито има много правомощия. Същевременно, в критични моменти, какъвто беше и 2021 година, видяхме каква невероятна роля може да изиграе президента и съответно да прокарва политики, промени и да задава дневния ред на обществото. На въпроса дали може да играе роля на обединител и кой – могат да го докажат с кампанията и със следващите си действия, защото до момента има действащ президент, който наистина влиза с летящ старт в кампанията, точно заради това, което споделих. Двете служебни правителства, особено първото, което наистина се отличи с размах в определени сектори. Не казвам всичките, защото и там има неща, които можеха да бъдат подобрени. Същевременно президентът Първанов коментира, че „късният Радев“ приличал на „ранния Борисов“ заради категоричните оценки и съответно тези непреки реплики, тоест през медии, отправени към бившия министър председател Борисов, което обаче му печели симпатии, защото дори репликата за Карадайъ по време на консултациите, между 45 и 46-то Народно събрание мисля, че му спечели повече поддръжници, въпреки че може би консолидира електронна ДПС. А, професор Герджиков - малко странен избор. Нали опита на Герб да се еманципира от политическото си минало, подкрепяйки независим кандидат, какъвто е той, не знам до каква степен ще излезе положително в цялата тази кампания. Въпреки че, Софийския университет е марка, кандидат като професор Герджиков е неразбираем за части от страната. Същото важи и за Лозан Панов.  Въпросът е на какви принципи се застъпва, Панов - поне защитава върховенство на закона и правото.

Водеща: От друга страна колко важна е фигурата на вицепрезидента? Виждаме, интересни личности. Както разбрахме при професор Герджиков това ще бъде полковник Невяна Митева. Там виждаме ли някакви послания?

Максим Бехар: До-голяма степен кандидат-президентите на България правят копи-пейст, копират това, което се случи във Вашингтон през последните няколко месеца. Вицепрезидентът по конституция няма почти никакви правомощия и обикновено поема някакви функции ако не дай Боже се случи нещо с президента,. Обаче това, което месеци се говори, че трябва да има човек обединител, че трябва да има човек, който да не разединява нацията, да не нервира хората, да не им създава погрешни  очаквания или настроения. Струва ми се, че българския народ може да каже всъщност кой е президент - обединител като ги видим тримата основни кандидата, когато ги видим в политически дебат, директно в студио за 2-5 часа, колкото трябва, с интересни водещи, които да задават още по-интересни въпроси.

Водеща: Тогава ли най-ясно ще си проличи?

Максим Бехар: Тогава ще видим тези хора, кой колко може и кой какво казва, защото през последните няколко години виждаме само споделяне през социалните медии. Всички знаете, какъв фен съм на комуникациите през социалните мрежи, но това е еднопосочна комуникация. Някой влиза, пише нещо и може да си блокира мненията в коментарите, и си мисли че е постигнал голямо нещо, като е написал пет или шест изречения, че е отправил страхотно послание. Не е така. Само в преките дебати, в пряката размяна на мнения и аргументи може да се прецени кой всъщност ще бъде стойностният президент на България през следващите 5 години.

Водещ: Отново американски подход?

Максим Бехар: Не само американски, така е в цяла Европа, бих казал и Полша, и Чехия, въпреки че там президентите се избират по различен начин. В Полша не винаги директно, а Чехия за първи път си избраха пряк президент на последните избори. Въобще да не говорим за президентски държави като Франция, Съединените Щати. Знаете ли, може да сме като в един Бантустан, някъде в далечна Африка – хората, избирателите трябва да видят лично и да се убедят в качествата на един кандидат в пряка дискусия с неговите опоненти.

Водещ: Нека да поговорим малко за посланията, които чуваме от кандидат-президентите, както и от действащия такъв на ниво обвиненията, на ниво изтръпване на недостатъците на другия. Ако говорим за „обединител на нацията“ не е ли логично точно той да не се занимава с подобен тип послания, а да изтъква своите планове и виждания, енергия, действия.

Даниел Киряков: Ние сме на етап на заявки, тоест инициативите - дори днес мисля, че е краен срок за подаване на документи, може да има някаква изненада в последния момент. Но това което изтъквате е точно така. Те са на този етап „харесайте ме спрямо другите“. Градят идентичност в един нов терен, този на кампанията за президентите и същевременно не бива да забравяме нещо друго. Изборите са две в едно и същевременно колкото и исторически погледнато и конституционно поставено, позицията на президента да е без никакви властови ресурси, да бъде антипод на изпълнителната власт, ако не са от една и съща партия или подкрепена от неговата кандидатура, то дава някакъв вид обществено мнение. Само че имам едни 10-12 години история, в която или не сме си дали ясна оценка, категорична за ефективността, прозрачността и законността на управление и е абсолютно нормално за тези хора, които не са били в това предишно управление, да говорят по точно този начин. Само една бележка по отношение на вицепрезидентите, Максим е изключително прав за това, че използваме някакви клишета - водещ мъж, на второ място жена. Въпросът е кога най-накрая ще имаме жена, ама наистина стойностна фигура, без да омаловажаваме качествата или обиждаме кандидат-президента Луна, която по-скоро е част от копиране на някакъв модел. И същевременно това клише за силна мъжка фигура или пък интелектуална фигура защото е мъж, а не защото единствено и само има качества. Това избирателя го чете много ясно.

Водеща: Споменаваме тримата основни кандидати за президент, изненада ли ви всъщност кандидатурата на Лозан Панов в вицепрезидент Мария Касимова?

Максим Бехар: По-скоро не. Мария е много интересно, интелигентно момиче. Лозан Панов е интелектуалец, юрист, който гравитира в дясната част на българската политика от много време. И хората не крият симпатиите си към него, беше логично. По-скоро мен лично ме изненада кандидатурата на професор Герджиков, който познавам много добре от години, защо трябва един научен работник или един изявен интелектуалец трябва да има много силна аргументация, да влезе в тази политика, която всички знаем, че ще търпи и много големи негативи дори и да бъде избран.

Водеща: Не ни ли трябва точно такъв независим кандидат, независима фигура като професор Герджиков, за да олицетвори тази фигура на президента обединител.

Максим Бехар: Не съм убеден, че трябва. Не бих искал, да характеризирам кандидатите по тяхното образование или по-тяхната сегашна дейност – да кажем университетски преподавател. Кандидата трябва да бъде оценяван по неговите лични качества, разбира се, с големи симпатии съм, да кажем и към тримата кандидати или поне на този етап еднакви симпатии, но наистина си мисля, че трябва да има пряк сблъсък на идеи. Не че ще оползотворят тези идеи, които те биха споделили, но ние трябва да знаем кой как мисли, какво иска да направи, как гледа на живота в България, как гледа на това дали живеем добре или зле, дали ще има инфлация, дали се повишават цените,  какво става с горивата. Отново, България не е президентска република и за съжаление вече ние трябва да опознаем тези хора, какво е мнението им за живота в нашата любима държава България, за да можем да ги оценим възможно най-добре.


Гледайте цялото интервю тук.