Изпълнителният директор на M3 Communications Group, Inc. и водещ PR експерт Максим Бехар разказва една от многобройните си полезни и вълнуващи лични истории в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“, която пише за списание BGLOBAL.

Парите, бирата, гражданското общество и… още нещо

Джордж Сорос се появи в България неочаквано, остави много пари и нова политическа култура, но и много противоречиви мнения

Влетях в тогавашния „Шератон“, който въпреки смяната на името, все още наричаме така. За малко да се спъна в опънатия по конец традиционен червен килим, въртящата врата се бавеше както обикновено, а вече закъснявах за важна среща. Поколебах се в кой от ресторантите да вляза и тогава го видях на най-отдалечената маса – самичък, с обикновен сивкав костюм, дори по-скоро приличаше на случайно попаднал търговски пътник, отколкото на… милиардер.

Бързах за обяд с Джордж Сорос  - име, което в първите години на българската демокрация беше приемано еднозначно, като човек дошъл да помогне, да посъветва, да финансира… Най-важното – да каже на финансовия елит, над който без съмнение той имаше влияние, че България е държава, в която си струва да се инвестира, защото хората искат демокрация и по-добър живот.

Очаквах точно това да чуя от него, затова си бях подготвил не въпроси за интервю, а по-скоро една от моите разпалени речи  колко страхотна държава е България и как скоро ще се наредим по пазарни успехи до „отличниците“ Полша и Чехия, и до особено близката до сърцето му родна Унгария.

Сорос се обърна леко, виждайки, че до масата се е приближил непознат. Вяло ми подаде ръка, посочи ми мястото да седна срещу него и отново върна погледа си в менюто. Прекара над него няколко минути все едно мен ме нямаше.

После изненадващо вдигна глава, погледна ме малко по-изпитателно и ми подаде тежкото кожено „шератонско“ меню. Дори не го погледнах. Беше ми все едно дали ще ям и ако трябва да правя компания, какво да си избера.

Сорос обаче ме подкани с поглед и каза:
-    Разгледайте го, има доста интересни неща

Не ми се беше случвало дотогава, пък вероятно и досега на такава среща, някой да бъде толкова концентриран върху менюто. Минаха няколко минути докато Сорос вдигна глава, погледна ме право в очите и ми каза с много мек, но категоричен тон:
-    Дали видяхте на четвърта страница има една бира за 16 долара бутилката. Чудя им се на тези хора тук… не са добре. Никога няма да дам толкова пари за бира…

В същия ден обяви, че предоставя на България няколко десетки милиона чрез своята фондация „Отворено общество“ по различни проекти, главно свързани с образование и – тогава все още в далечна перспектива – дигитализация.  

И така започнаха многото ни срещи, преди всяка от които винаги си спомнях за тази история с бирата. А когато някой раздразнено ме питаше откъде пък точно Сорос има толкова пари (само от т-нар. черна сряда през септември 1992 година бе спечелил малко над 1 милиард паунда), винаги намирах начин да отговоря: „Ами не си купува от скъпата бира, пази си парите за дарения…“

- Виж сега – започна вече по-успокоен разговора ни Сорос. - Много добре разбирам, че България е много трудна ситуация. Има много неща, които можете да изкопирате от Полша или Унгария, но повечето от тях просто няма да можете. Това са държави с друга история, манталитет, култура и традиции. Общото ви е, че се измъквате от комунизма, но той скоро ще изчезне при тях, защото тези държави ще излетят направо със скоростта на светлината, ако продължат с тези темпове. Няма да можете да ги догоните, а и няма смисъл да опитвате. Ето защо поне аз смятам, че образованието е най-важното към което трябва да се насочите в този преход и затова толкова много искам да ви помогна. Трябва ви само едно единствено нещо – силно и стабилно гражданско общество - в него смятам да инвестирам. Мнението на хората трябва да се чува и да е по-силно от всичко друго.

Без съмнение беше прав. Тези думи едва сега можем да оценим, колко бяха пророчески и ако още тогава беше срещнал разбиране от всички институции – кой знае – може би България сега щеше да е поне с няколко обиколки по-напред в свободния си пазар и привличането на инвестиции.   

Фондацията „Отворено общество“ свърши гигантска работа през всичките тези години на преход, хиляди българи завършиха с нейни стипендии и получиха образование, за което само могат да сънуват. Самият Сорос и до сега е подложен на безсмислена охулваща кампания - понятието „соросоид“ стана една от най-злобните и обидни думи в последните издания на модерния български език, а най големият му враг се оказа родната му Унгария…

Въпреки това Джордж Сорос, вече на 90 години, нито за миг не даде заден ход и продължи да отстоява вижданията си, че хората трябва да имат равни права и равен достъп до образоване и кариера. Само от падането на комунизма в края на 80-те години до 2011 година той дари на страните от Източна Европа повече от 11 милиарда долара и въпреки това си навлече куп проблеми, които изградиха противоречивия му образ.

А можеше просто да си позволи онази твърде скъпа бира и да не мисли за нищо друго…